Този коментар е базиран на книгата на Веселин Вълчанов "Библия и право. Божият закон"
(ИК "Светра", С. 1995). Изказваме благодарност за любезното съдействие на автора.

Десетте Божии заповеди - общ коментар

За пръв път тези заповеди са дадени на планината Синай. В тържествена и страшна обстановка Бог изговори закон от десет заповеди (Изход 20 гл.), а след това написа тези заповеди със Собствената Си ръка на две каменни плочи (Изход 31:18), наречени още "скрижали на завета".

Десетте Божии заповеди, наричани понякога и "декалог", могат да бъдат разделени на две логически части:
 • в първата част, от първата до четвъртата заповед, са уредени
отношенията между човеците и Бога, а
 • във втората част, от петата до десетата заповед, се уреждат
отношенията между човеците.

Десетте заповеди съдържат морал и поведение, срещу които никое законодателство по света не може да се противопостави. Нормите на Десетте Божии заповеди, отнасящи се до взаимоотношенията между хората, се възприемат от всички законодателства по света. Изключение прави само десетата заповед ("Не пожелавай"), която човешкото общество, според средствата, с които разполага, е безсилно да издигне до степен на задължителност.

Човекът по своето естество е подобие на Бога и естествено за човека е само това, което е справедливо и добро. Затова, когато човешкото общество създава закони, то винаги държи сметка за Божия морален закон и за Десетте заповеди, които се съдържат в него.

Десетте Божии заповеди се приемат като основа в духовния живот на вярващите. Те са първият писан закон, който човешкото общество познава.      затвори

Първа Божия заповед   

Първата заповед от Божия закон има характер на постулат - изходно начало, което се приема безспорно.

Господ прогласява себе си с името "Йеова", което се превежда с "Който е".
Така, вътрешно разширен, текстът се чете: "Аз съм този, който е твоят Бог... Да нямаш други богове освен Мене.".

Думите "твоят Бог" говорят за връзка на принадлежност, а думите "Египет", "египетска земя" в езика на Библията имат нарицателен и символичем смисъл и означават "робство", "грях". Така в текста на тази заповед Бог се представя като освободител от робството и греха.    затвори

Втора Божия заповед   
Във втората Божия заповед се издига преграда срещу разкъсване на връзката с единия и жив Бог чрез практическо поклонение на "други" богове. Езическата форма на идолопоклонство - буквалното поклонение на изображения и други, е унижение на духа.

Тази заповед защитава установения от Бога ред, според който материята не може да стои по-високо от духа. Поклонението е дело на духа и принадлежи само на този, който стои по-високо от духа, т.е. на Бога, от Когото всъщност и произхожда.

Заповедта забранява изработването със средства на живописта, пластиката, или обикновената занаятчийска обработка на кумири, които поради своята земна (или телесна) същност не са годни за поклонение, но се изработват, въпреки това, с тази цел.     затвори

Трета Божия заповед   
Имената на хората служат за да се отличават един от друг. Но Божието име не служи, за да отличаваме Бога от други същества или богове, защото Бог е един. Неговото име е средство и повод да Му отдаваме почит.

Тази заповед напомня на човека, че в отношенията му с Бога съществува една святост, и че не е дадено на човека да изговаря Божието име без необходимите почит и преклонение, защото божествената святост на връзката "Създател - човек" се нарушава и страда от това.

Когато си служим с Божието име или призоваваме Бога, нашите думи отиват в небето като един зов, на който Бог винаги откликва, защото винаги държи будно вниманието Си към нас. Бог счита за неоправдано нарушение, когато Неговото свято име се извиква безпричинно, недостойно или без вяра.     затвори

Четвърта Божия заповед   
Тази заповед е продължение на предходните три - признаването на един Бог, непоклонението на други богове и святото отношение към Божието име се допълват с почитта и поклонението на единствения и жив Бог чрез освещаването на определения от Него ден.

Освещаването е отделяне от света и посвещаване своето време, постъпки и мисли изцяло на Бога. Но това посвещаване е възможно само когато оставим своите делнични задължения. Затова заповедта гласи: "да не работиш".

Човекът е Божие създание и всичко в него трябва да напомня и повтаря подобието му с Бога. Както Господ извърши творческото си дело в шест дни, така трябва да бъде творчески и градивен труда на човека. И както Бог си почина в седмия ден "от всичките си дела", така трябва да прави и човекът заради принципа на подобието с Твореца.     затвори

Пета Божия заповед   
Почитта към родителите е умалено повторение на почитта към Бога. Всичко, което притежаваме, е първо на Бога и после наше. Всичко, което имаме на този свят, е първо на родителите ни, а после наше.

Почитта е чувството на признателност и благодарност, което зачита достойнството на родителите и включва доброволната и безкористна грижа за техните материални нужди и здраве. Тази грижа е безусловна - тя се дължи и тогава, когато родителят не е успял да даде всичко на децата си и когато те са израстнали при него в бедност.

Чрез "продължаването" на дните се има предвид вечния живот в обновената земя. (срв. Матей 5:5, 3, 8).     затвори

Шеста Божия заповед   

В шестата заповед Бог охранява основното благо - живота. Онова, което Бог е създал - живота - не може да бъде унищожавано от други.

Човечеството е спокойно, привикнало и претръпнало от проливането на кръв, за него това не е "нищо ново" - човечеството е неспособно да се освободи от кошмара на масовото убийство (войната), налагано от престъпната воля на държавници и политици.

Затова Божията заповед е кратка и безусловна:
- Не убивай!
Останалото е човешко безумие.     затвори

Седма Божия заповед   
В седмата заповед Бог защитава основния принцип на живота - любовта, а заедно с нея и семейството. Според Божия закон прелюбодеянието е едно от най-тежките морални престъпления.

Семейството е крепост на любовта, на взаимни грижи и разбирателство, на близост, на отдаденост и сърдечност. Отпадането на любовта, преди да нанесе своите поражения чрез прелюбодейството, е лишило вече семейството от тези морални ценности и блага. Затова и Исус ни казва, че "всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си" (Мат. 5:28).

Нарушението на седмата заповед е винаги умишлено. То винаги е подготвяно, т.е. предумишлено или поне умишлено престъпление. Нарушителят никога не може да каже, че не е искал да извърши този грях. Но ако някой е бил въвлечен във физическа близост въпреки волята си, той не е прелюбодеец, а жертва.      затвори

Осма Божия заповед   
Кражбата е посегателство на чуждо имущество. Тя дестабилизира, подкопава институцията на собствеността и причинява щети. Заповедта и тук е редактирана кратко и безусловно, без уточняване на правни детайли. Тя е дадена без мотивация, защото и тя, както и другите заповеди, намира основанието си в основните принципи и насоки на Библията.

Обект на защита в тази заповед не е само собствеността - изобщо притежаването на ценности и вещи. Библията не отдава особена почит на материалните придобивки. Собствеността е на Създателя, а човекът е само владелец. Обект на защита в тази заповед е преди всичко човекът, който може да погуби себе си поради материално пристрастие, свързано с алчност, сребролюбие, желание за придобиване на средства и вещи без основание.     затвори

Девета Божия заповед   
Според употребата в различни библейски текстове, думата "свидетелствам" трябва да се разбира като твърдя, заявявам, представям (вж. Йоан 1:7, 15; Второзаконие 8:19).

Деветата заповед забранява всякакви изявления, твърдения и т.н., които са против човека, т.е. засягат неговото достойнство, добро име или чест, без да е нужно тези изявления да са направени пред съд.

Заповедта не трябва да бъде променяна, като се представя в съкратен вид - "Не лъжи". Защитата на истината не е по силите на човека, не е дело, което може да бъде поверено и оставено в човешки ръце. Липсата на отделна заповед "Не лъжи" не означава, че Бог одобрява лъжата (вж. Пр. 12:22). В Ефесяни 4:25 четем: "Като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина".     затвори

Десета Божия заповед   
Като знаем, че на хората няма да стане известно, ние пожелаваме неща, които не ни принадлежат. Но Бог вижда всичко.

Той познава нашите мисли и желания. Знае също, че мислите и желанията на хората са един лабилен и таен канал, по който лесно прониква грехът. Преди да се роди, грехът се ражда и зрее в мисълта чрез нашите желания.

За да ни предпази от това, Бог е дал десетата заповед. В нея е посочен пътят и начина, по който трябва да избягваме греховете и да осигурим спазването на останалите заповеди. Защото нарушението на всяка една от Божиите заповеди минава през пожелаването.     затвори